15 май, денят в който всички – ученици, учители, родители – обзети от една обща мисъл се събраха, за да изпратят поредния невероятен випуск на ПГСГСТ.

„Младостта е изкуство. Младостта се усмихва без причина. Това е една от най-големите  й прелести.“ – О. Уайлд

Ето затова избрах тази професия – да бъда винаги сред млади хора. Да остарявам физически, но не и духовно, да се усмихвам и в най-мрачните дни, да получавам усмивки и в най-тежките моменти. Ето защо останах сред вас, мили млади хора от випуск 2018.

Но настъпи раздялата!

Пораснахте толкова бързо, но и толкова красиви! 4-те години отлетяха като миг, защото постоянно бяхте заети с нещо – да научиш уроците, да напишеш поредното интерпретативно съчинение, да се справиш с контролни и класни, да изведеш отбора на предни позиции, да отидеш на поредната репетиция…

Да, бяхте ангажирани, но беше забавно, нали?

Запомнете: само в уплътнените мигове на времето човек може да открие своята реализация, може да направи света по-добър.

Живеенето в духа днес сякаш се превръща в старомодна привилегия и въпреки това – запомнете: целта на пребиваването ви на този свят е духът. Никога не забравяйте и помнете тайната на Мечо Пух: “Най–хубавото е невидимо за очите и се вижда само със сърцето.“

Дни преди днешната ни раздяла вие издържахте най–големият изпит в живота си – изпита по човечност, дарявайки на съучениците си урок по родолюбие. Направихте го тихо и скромно, защото родолюбието не изисква да крещиш името на България по площади и стадиони. Достатъчно е да си говориш със своята, незабравимата България и просто да я наричаш Родино! И когато тя поиска – да се отзовеш! Да направиш нещо малко – например да останеш! И тя ще  бъде щастлива!

Животът има нужда от вас!

Светът се крепи на младостта.

Вие сте нашето продължение, нашата надежда, нашата вяра!

Докажете го!“

инж. Елена Касабова

Директор на ПГСГСТ

Към учители и ученици от Випуск 2018:

„… Скъпи учители,

Вие наистина направихте страшно много… Научихте ни на толкова много неща. Ние сме горди, че сме част от това училище… С много търпение, упоритост и всеотдайност Вие ден след ден ни разкривахте тайните на необятния свят на науката. Всички Вие бяхте строги, изисквахте от нас да сме подготвени и осъзнаваме, че така Вие изградихте чувството ни за отговорност. Давате пример, възпитавате, калявате характера за великото изпитание, наречено ЖИВОТ…

Благодарим Ви, че ни научихте на най-ценното – да следваме мечтите си, да се борим за тях, да сме честни и упорити, защото имаме ли МЕЧТИ и ЦЕЛ ще намерим ПЪТЯ!

Искаме да се обърнем към всички настоящи и бъдещи ученици и да ги призовем: запазете името на нашето училище такова, каквото е и до днес – достойно и повод за гордост пред целия град! Пазете традициите му и се чувствайте щастливи, че сте част от него!“