Първи ноември е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията. В българския календар Денят на будителите е особен празник – на този ден никой не прави заря и тържествена проверка.

Празник без повод – само с причина.

Имаме будители и ние! И някога, и сега сред нас…

Потомците ще ги разпознаят по-добре в някой друг век…

Будителите съществуват, за да се избегне летаргията. Народите проспиват обикновено настоящето. Но миналото не може да бъде проспано, не може да бъде забравено.

Осъзната задача на будителите е да поддържат жива паметта.

Паисий написва книгата на живота си, за да огласи забуленото с праха на вековете историческо знание.

В житието си Софроний не търси писателско бъдеще за себе си.

Не за себе си издава д-р Петър Берон първия буквар.

Нито когато ще спечели, нито когато ще изгуби, Левски мисли за себе си.

Не с мисъл за себе си Ботев се качва на кораба „Радецки“ за последното си пътуване.

Всичките ни възрожденци са учители по памет. Те ни учиха, че най – силна, най-здрава и най-чиста е онази свобода, чиито корени са в паметта.

Днес паметта все още има формата на библиотека. И там са само онези, които не са калкулирали себе си и са мислели за другите.

Слаби сме, за да бъдем като тях! Но трябва да поискаме…

Живеенето в духа сякаш се превръща в старомодна привилегия!

Хладилникът удържа победа над библиотеката!

Нека само за миг си спомним  Паисий: „Чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи се да го презираш!“

Целта на пребиваването ни на този свят е духът.

За това всичките ни будители, всичките ни просветители държат ръцете си прострени назидателно именно натам, към духа!

Когато от народа е останало само тялото, оковите му винаги гърмят глухо и страшно. Една от най-тежките за влачене вериги е Посредствеността.

Затова днес си спомняме будителите. Техният профил е явен в паметта ни, пред него се спираме на този празник.

Редом до будителството стои родолюбието – от него са опалени всички, които днес честваме. Родолюбието е по-старо от значките, тениските, знамената. Родолюбието не изисква да крещиш името на България по площади и стадиони.

Достатъчно е да си говориш със своята България наум и просто да я наричаш РОДИНО! И когато тя поиска,да се отзовеш!

Да направиш нещо малко за нея! Например, ДА ОСТАНЕШ!

И тя ще бъде щастлива!

По традиция и тази година ПГСГСТ отбеляза деня на народните будители, а осмокласниците на гимназията я обогатиха като всяка година на този ден си спомняме и за тях – чепеларските будители.

Те украсиха фоайето на ПГ със символично табло: „По пътя на надеждата…“

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!