Живял някога един мелничар, който имал воденица, където мелел  жито и така изкарвал прехраната на своето семейство. Всяка година на есен той засаждал земята с жито, а на пролет гледал как житото покълва и расте. През лятото с трепет наблюдавал как  класовете се пълнят, а есента воденичарят жънел богатата реколта. Житото носел в мелницата и го смилал. С полученото брашно той и неговото семейство се изхранвали през тежката люта зима. Всяка година мелничарят посявал жито и жънел богата реколта.  Знаел, че не бива да бърза със събирането на плода, но и не бива да закъснява, защото семенцата щели да изпадат на земята или да бъдат изкълвани от птиците. Всяка година той търпеливо изчаквал точния момент, когато житото ще узрее достатъчно добре, за да бъде реколтата богата.

Трябва да бъдем търпеливи,  докато нашите мечти се осъществят. Докато узреем за точния момент, на точното място и точното време. Нито прекалено рано, нито прекалено късно. Нека не забравяме, че търпението е капанът, в който щракват уловени мечтите ни.