Всеки пази спомен за училището, в което е учил…

Патронният празник ме връща винаги към един мой ученик, който бе избрал за този ден да научи и изрецитира пред съучениците си „Прощално“ на Вапцаров. Направи го, без да се интересува кой какво ще каже, направи го със сълзи в очите, разтърсван от емоции… Това е то, да носиш поета в сърцето и дори само на едно от 100 деца да въздействаш така, означава, че си е струвало!

Такава е моята НЕЗАБРАВА за свидното чедо на Пирин.

Споделям и се надявам да чувствате този ден по различен начин със сърцата си, а не по задължение.

И понеже знам, че добър е този учител, чиито ученици са го задминали по знания, си пожелавам повече души като тази на Дениз, защото три са стъпките от тайната на Живота:

Искай!

Вярвай!

Получи!

Да, аз вярвам, че това, което искам, вече е мое!

Повярвайте и вие – можем да имаме, правим и бъдем всичко, което поискаме!

Бъдете!

Честит празник скъпи ученици, уважаеми учители и служители!

Стойка Терзиева

Директор на ПГ по СГСТ „Никола Й. Вапцаров“