Поклон, безшумни жрецо

на свяст и на светлик,
за вечното, борецо,
на бъднини, творецо
безимен и велик!

 Иван Вазов, “Народният учител”

Първи ноември е онзи ден, в който можем да обърнем поглед назад, в десетилетията, във вековете… да помислим за миналото, да видим символа… Символът на вярата, да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме… Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои!

 ПОКЛОН ПРЕД ВАС БУДИТЕЛИ!

В навечерието на един от най – българските празници ученици от ПГ претвориха темата за будителите по своя уникален начин – чрез творчество. Коридорите на училището грейнаха с постери и рисунки, а Яница Асенова – ученичка от 8 клас вдъхновена от темата „Будителите днес“ написа следното есе:

БУДИТЕЛИТЕ ДНЕС

Съвременните будители – съществуват ли, кои са?

Всеки от нас си е задавал този въпрос поне веднъж и е намирал отговор за себе си. Всеки е откривал своя будител у някого, който го вдъхновява да се учи и развива или просто да бъде по-добър човек. Сега ще ви разкажа за моя будител,който приема работата като мисия, не иска благодарности, но очаква уважение и мъничко състрадание, за да продължи напред…

В края на деня умората вече се усеща болезнено, но тя решила да довърши работата си. С последни сили взела контролните и седнала притихнала в нощта. Светът спал, но тя била убедена, че това е важно. Отгърнала първата страница и от редовете и грейнали наредени като мъниста буквички.  Нямало нужда да гледа написаното на листа име: „Мария“. Усмивка се прокраднала на умореното и лице. Децата като Мария били лъчите, които осветявали трудния път, по който вървяла, давали смисъл на труда и старанието, което полагала всяка минута.  Приключила с контролните и написала с големи букви: „ОТЛИЧЕН“, макар че  и се искало да напише „БЛАГОДАРЯ ТИ!“,  благодаря, че ми даваш сили да продължа.

Следващите писмени работи проверила неусетно и успяла да приключи малко след полунощ. Изгасила лампата, надникнала в съседната стая, където спокойно спели нейните деца и най-накрая си легнала. В тъмнината на нощта се замислила за своя живот, как решила да стане учител, въпреки че всички и казвали – трудно е. Но тя била убедена , че професията е избрала нея, защото ще се справи. Някога имала най-прекрасната учителка, която е вдъхновявала и е запалила искрата на знанието. Изпълвала с присъствието си класната стая и приковавала вниманието на децата със своята усмивка. Всички я обожавали.

Днес , вече пораснала тя се опитвала да бъде този учител за своите ученици. Искала да им покаже магията и силата на знанието. Знаела, че въпреки всичко може да ги направи достойни хора, ако и позволят. Често срещала неразбиране, защото продължавала да полага усилия за деца, които имат различни ценности и разбирания, не поставяла уроците на първо място, а техните нужди и желания, разочаровала се понякога, но продължавала.

Наближил празник – Денят на народните будители. Тя дали е будител? Достойна ли е да се нареди до Кирил и Методий, до Дядо Вазов, Ботев, до всички знайни и незнайни българи минали през времето и съхранили, създали и оставили знанието за нас? И тогава се сетила за Мария, усмихнала се. Да, тя била будител щом е успяла да запали огъня на знанието, дори само в едно сърце.

Това е моят будител – това е моят учител. Човек от плът и кръв, застанал пред нас, опитващ се да ни „събуди“. И днес на този празник, на този светъл ден аз казвам – ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ ОТ МЕН!

Яница Асенова – 8А клас