85 години – Седмица на гората

В Родопската гора има всичко – и ручене на вятър, и шепот на трева, и ромон на ручей, и туптене на шишарки, и реене на орли.

В Родопската гора човек не може да изгуби детството си, близките и себе си. Тук една шишарка и едно сърце носят в себе си утрешната гора и утрешната България!

Честит празник!

Гората – Зеленото богатство на земята

Ние все още съществуваме благодарение на нашето зелено царство на Земята. Царство, което е в разруха заради човешката раса, която е подобрила почти всичко, освен себе си. За нас е важно да виждаме, това което печелим, а не това което губим. Ще останем винаги слепи за горските пазители. Те са същества създадени от моето детско въображение,както  човекът е създал божествата, но обратното все още не е доказано. Така и аз си създадох едни мънички горски пазители. 

Тяхната тайна и закон е:" Много листа… едно дърво! Всеки е по отделно, но пак сме свързани!", а нашата тайна каква е ?

Природата дава всичко на готово и ми е малко тъпо, че ние не оценяваме всичко това. Живеем в поколение, което мисли само за своя живот, а не мисли поне малко каква следа ще остави след себе си. Или може би се страхуваме да направим наш път, затова ходим по пътя, който другите са минали и отъпкали. Вярно е че миналото вече го няма, бъдещето все още го няма, а настоящето е лишено от давност...! Но в това бъдеще ще живеят нашите деца и днес мисля че е денят, който и един ден да е, да решиш какво ще оставиш след себе си. Дали природа,заобиколена от боклуци, задушаващия градски дим и планина без зеленото царство наречено гора, или природа заобиколена от спокойствие, любов и щастие.

Ние изграждаме бъдещето.И най-хубавият утрешен ден няма да ни върне вчерашния! Пък някой схващат грешно душевната ексцесия, 15 годишни лигли изпаднали в депресия. Нито са гладни, нито жадни с глупавите си оплаквания вече стават досадни. Лакомията на хората с нищо не съответства… Богатите стават по-богати, а бедните умират. Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет. А мирът къде изчезна? Усмивките? Щастието? Да не споменавам и силата на хората. Всеки му е по-лесно да се оплаче от нещо, вместо да се зарадва на това, което му е останало. Но никой няма да поиска помощ, защото се срамува. Лесно е да помогнеш на другите, по-трудно е да поискаш помощ. Най-трудно е да признаеш, че имаш нужда от нея. Но това за вас не е важно. Важно да сте над хората. В очите на хората вече виждам само злоба и ненавист. Децата им се превръщат в техни копия.И за да оцелеят в тази изгаряща ера, трябва да се научат да оценяват малките неща, във всеки да се съмняват… Но още в годините, в които сме най- истински и открити, взимаме пример от възрастните и с всяка злоба нахлуваща в нас и ненавист ние ослепяваме и ни избледняват малките неща, които трябва да оценим,за да променим бъдещето.

Живот изпълнен с тъга. Планина без гора, а само безчувствени скали.Деца, чиито очи са изпълнени със сълзи. Хора потънали в бедност и помия. Нашето зелено царство,заради което все още сме живи. Първо трябва да променим човекът прозиращ през счупеното  огледало. А за щастието ... Пълното щастие е не по-реално от сън и рядко трае по-дълго. И дано променим факта някой ден, че човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е…!

Ние сме хора… и горските пазители много ще искат да го разберем…!

Денислав Събев