Никола Вапцаров

Биографични бележки

Роден на 24 ноември – нов стил 7 декември – 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба “Дръзки”, а през април и май 1932 г. с кораба “Бургас” посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на “Българска горска индустрия” АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. “Соболева акция”. Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян.

Единствената му стихосбирка “Моторни песни” излиза през 1940 г.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

Tози стих на нашия патрон е говорене от самата екзистенциална граница. Писмено доказателство за

Подвига. Завещание – на нови и последни думи…

Поетът е казал всичко, дал е своя пример и си е отишъл…

Ние, учители и ученици от училището сме го узнали и превърнали в житейско кредо. И затова днес следваме своите желания, силни сме и вярваме във възможностите си. Амбицията, професионализмът и постоянството са наша запазена марка.

ЗА НЕГО ЖИВОТА… С ВАПЦАРОВ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Изтегли (PDF, 3.03MB)

10 цитата от Никола Вапцаров

Изтегли (PDF, 189KB)