„ЧОВЕКЪТ ТВОРЯЩ ДОБРО“

Под това мото, участва в конкурс на РБ „Николай Вранчев“ гр. Смолян и РУО Смолян, Ружка Зашева, ученичка от Х-ти клас. Една малка, прохождаща синя пеперуда, с пърхащо добро в душата, ще ви докосне със своето вълшебството …

… Из разказите за пеперуди – сини

 Навярно, може би си чувал за вълшебства? А виждал ли си как разцъфва слънчогледът и как към слънцето поглежда? Чувствал ли си нежността на пеперуда? Сините са ми любими. Броил ли си точиците на калинка? Разпръсквал ли си щастие и доброта? Ако отговорът ти е „да”… е, не си живял напразно!

Даването някак си е заложено в нас като хора. В днешно време,  добрите хора са надежда. Даващи лъч светлина в тъмнината. Благодарна съм, че изживявам тези трудни за всички ни дни и че мога да погледна от другата страна на нещата – колко струват мечтите.

Днес, когато срещна поглед на човек в бяла престилка, аз сякаш виждам доброто в тяло на човек. Та нали говорихме за пеперуди – сред хората, лекарите са такива. Усмихнатите, макар и уморени, са ми любими! Те пърхат със собствените си криле. Задъхват се, понякога плачат, падат, но бързо се връщат в реалността, където ежедневно доказват, че дават част от себе си, от мечтите си, за да спасят някой от нас. Без значение кой е и какъв е. Е, пеперуди – невероятни същества…!

Лекарите са творци и творбите им са изящни, точно като теб. Непринудени, различни сами по себе си, неследващи никакви параметри, критерии, критики- абстрактни. Аз знам, че историята на всеки един от тях е вълшебна, защото да си лекар, не е професия, а призвание. Хората обикновено започват историите си с думите: „имало едно време”, но лекарите започват по друг начин: „нас сега ни има“! Понякога времето създава такива обстоятелства, в които личните ни истории се преплитат и решенията, които взимаме влияят, върху живота на всички останали. В този момент, тези герои избраха да се борят, избраха да помагат. Избраха да творят добро! И не само сега! Винаги са го доказвали.

Мечтите се постигат, когато решиш да дариш света с добро. Без значение дали ще се бориш за една или хиляди усмивки, добротата е ключът към щастието.

 Пеперудите с бели престилки ме научиха – да даряваш доброта е безценно! Силата им изглежда някак невъзможна, но ето, че те ме научиха да вярвам и в невъзможните неща.

В тези моменти, в които светът е изправен пред криза, бих казала душевна, тези герои държат душите ни в ръце. В собствените си ръце. И показват, че човешката природа е невероятна. Като тази на пеперудите, но те завладяват сърцата ни с красотата на крилете си, а лекарите – с красотата на нечовешки силната си воля!

Ще ви разкажа една пеперудена история – един контраст. Колкото и страшен, толкова и невероятно красив. Край, а в същото време – начало. „Денят беше светъл, слънчев, топлите лъчи ме обгръщаха през прозореца, необичайно за февруари. Стоях свита на един стол, чаках лекарката, която трябваше да ме прегледа за последен път, преди термина ми за раждане. Моят лекар отсъстваше и се наложи да ме повери в ръцете на своя колежка. Бях бременна за втори път! Със сигурност бях спокойна, защото вече знаех какво ме очаква. Невидимите усмивки, вълнението, лекото настръхване и този път не отсъстваха. Но уви! Животът се преобръща за секунди. След като лекарката, непозната за мен жена, започна с прегледа, тя веднага забеляза, че нещо не е наред с плода. След кратко мълчание, чух: „Плодът ти е мъртъв! Трябва да направим незабавен аборт.“ Нещо гръмна! Нещо в мен се срути, нещо в мен потъна! Не мога да го опиша… До преди две минути знаех, че ще видя едно крехко създание след не повече от седмица, две. В този момент не знаех какво се случва, исках да се обадя на лекаря ми. Знаех, че той не е тук, няма как да ми помогне, няма какво да направи, но все пак му се обадих. След като чу разстроения ми глас, той каза, че след няколко минути ще е при мен. Така и стана. Дойде в болницата, където все още лежах в несвяст. Погледна ме с чистия поглед, който казваше: „всичко ще бъде наред”. Беше запознат с това, че трябва да се направи аборт. Той седна, погледна отново бебето в корема ми и каза: „Това бебе е живо!“ Отново всичко гръмна! Та това възможно ли е? Лекарят ми каза, че трябва да родя. След не повече от час, след една тежка операция,  гласът на надеждата се чу. Едно съвсем малко човече проплака в ръцете му. Аз го чух! Бях прикована за леглото, но го чух! Чух гласа на новия живот, чух как звучи добрината! След операцията, лекарят дойде при мен, седна и заплака. Каза ми,че  баща му почти умира…  Но успяхме… Усмихвайки се, той добави: „Баща ми може и да умре, но ето, че тук се роди нов живот“.

Ако не беше той, сега навярно нямаше да чувам смеха  на сина ми. Нямаше да знам и как би ми казал „мамо”. Нямаше да усетя нито аромата му, нито пък да знам как изглеждат очите му! Едно невинно и безпомощно създание щеше да си тръгне от този свят напълно незаслужено!“ – разказа ми мама с насълзени очи.

Макар и да не помня това, защото съм била едва на две години, този герой е оставил своя пеперуден отпечатък в семейството ни, който никога не забравихме.

Оттук нататък, аз ще знам две неща. Първо, че не всеки „доктор” е лекар. Не всеки, който притежава диплома за такъв, е такъв, защото тук говорим за чисти души, а не за болни амбиции. И второ – аз ще бъда горда да бъда една от вас, сини пеперуди!

Благодаря ви, добрини! Благодаря ви, лекари!

Ваша малка, прохождаща пеперуда.