Никола Вапцаров

Никола Вапцаров

Биографични бележки

kushta-nikola-vapcarov-e1312550586525Роден на 24 ноември – нов стил 7 декември – 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба “Дръзки”, а през април и май 1932 г. с кораба “Бургас” посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на “Българска горска индустрия” АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. “Соболева акция”. Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян.

Единствената му стихосбирка “Моторни песни” излиза през 1940 г.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА…

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.


Tози стих на нашия патрон е говорене от самата екзистенциална граница. Писмено доказателство за

Подвига. Завещание – на нови и последни думи…

Поетът е казал всичко, дал е своя пример и си е отишъл…

Ние, учители и ученици от училището сме го узнали и превърнали в житейско кредо. И затова днес следваме своите желания, силни сме и вярваме във възможностите си. Амбицията, професионализмът и постоянството са наша запазена марка.