ТРЕТИ МАРТ

„АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ…“ или откъде идва самочувствието ми днес?

Моето самочувствие не извира от това с какви дрехи съм облечен, дали прическата ми е последна мода и дали баща ми кара последен модел „Мерцедес“. В Библията е казано, че богатствата имат духовно изражение. Аз ще прибавя, че за мен материалното богатство оказва незначително влияние върху самочувствието ми. Има други ценности, които издигат човека в очите на другите – това са вечните – морални и общочовешки. Само нравствеността е в състояние да защити всички хора от агресивността, алчността, егоистичния интерес. Моето възпитание е такова, че аз не поставям себе си над другите, старая се да задълбочавам познанията си за човека и природата, за света въобще. Само преди броени дни отбелязахме поредната годишнина от февруарския ден на 1873, когато един български син увисва на бесилото със страшна сила. Аз се обръщам към обаятелната личност на Апостола и търся в нея пламъка, който да държи будно моето национално самочувствие. Когато ме попитат кой от нашите национални герои покрива представата ми за чист патриотизъм, нравствена извисеност и човешко съвършенство, аз без колебание посочвам – Васил Левски.
Днес, когато всички ценности се поставят на безкомпромисна преценка, личността на Апостола ни помага да намерим изгубената посока.

Както Иван Вазов подчертава, че българският народ е мъченик и герой, така и всеки от нас трябва да защитава националната си идентичност и да се гордее, че в историята ни има светли и достойни личности.

В навечерието на 3 март трябва да отекне благодарността към тези, които съградиха отечеството ни.

Самочувствието ми се подхранва от благодарността към дедите, които са изстрадали свободата. Какво щеше да стане от нас, ако не беше свещената национално – освободителна война, започнала с историята на Хилендарския монах и завършила с връх Шипка.
Благодарение на упоритостта, съчетана с много любов, Паисий успява да завърши своята „История славянобългарска“ и да хвърли в народната свяст първата искра.
Ние днес също търсим ползата от труда си, от собствената си упоритост, но нашата полза се различава от тази, която е преследвал възрожденският творец.
Гордея се, че съм потомък на славни мъже като Раковски, Левски, Бенковски, Караджата, Ботев и стотици други, доказали с подвизите си, че произлизат и принадлежат на горд и свободолюбив народ. Могат да бъдат за пример на всички нас, защото упорито преследват висша цел, презрително отхвърлят бездействието, оплакванията и се съсредоточават върху истинската победа – победа в името на живота.
Това е достатъчно основание за моето самочувствие.

Калин Абрашев ученик в VIII клас